Лимончело

Една торта, която носи спомена за лятото.

Направена с любов за рождения ден на мама.

Още си спомням уханието на лимон, обзело цялата кухня. И пандишпановите блатове, които бяха много добре стабилизирали киселостта на тънкия лимонов крем, показващ се скромно сред основния сметанов крем.

А в спомените си за тази торта се витаят и моменти от училище - малката сладкарка в мое лице, решена да зарадва своите приятели, помъкна заедно с учебници и тетрадки и една кутия - парчета торта и вилички се намираха в нея. Плейтването не беше нужно в случая, обстановката не беше важна. Едни я ядоха в съблекалнята, броени минути преди часа по физическо, други - в коридора. Важното бяха коментарите им.. или дори липсата на такива - празните чинии сами по себе си говореха.

Да, десертите и въобще кулинарните творения създават емоции. Емоции, каквито нищо друго не може да отключи. Душевни преживявания, които се помнят винаги.